Фотография от Н. Трейман

Фотография: Николай Трейман



Еднорог

Еднорог

Снимката е винаги фрагмент, чийто произход е играта с времето, а не игра с дадена форма. Тя е отнемане на времето от събитие в смисъл на неговото пълно покоряване, затова и Базен описва фотографията като балсамираща времето. Откъсвайки обекта си от времето, фотографията го обезсмъртява и деконтекстуализира. Силовите линии на фона на изображението, който често указва обстоятелствата, които са били налични тогава, в момента на заснемане, пазят неговата история. Но улавянето на обекта чрез обектива, неговото проектиране в нова, неприсъща му среда (в поредицата на лентата, в папката на компютъра ми или в галерията като част от изложба) го възкресяват в нови контексти в този квази-материален вид. Това чудо на фотографията е дотолкова естествена част от нашето разбиране за нея, че се е превърнало в баналност. Тук следва да напомним, че обезсмъртяването и възкресяването са всъщност магични актове и не са присъщи на човека според мястото му в космоса.

Защото само от хоризонта на зрителя можем да забележим главата на еднорог между дърветата. Само като зрители можем да го дорисуваме и удържаме в съзнанието си, без фотографът нарочно да го е уловил. Затова и не можем да твърдим, че тази снимка e документирано доказателство за съществуването на еднорог - това доказва, че фотографията не се бори за статута на документалност относно действителността. Мястото,което въображението ни намира, за да вмести цяло същество с неговата символика, смисли и конотация (както в случая еднорога) се гарантира от магичния потенциал на фотографията. Има празно пространство между фотографираната реалност и реалността на света изобщо, в което пространство се разполага въображемото, а това гарантира мястото на фотографията сред изкуствата.

Ако виждането на еднорога в снимката беше просто илюзия, то рационалното разглеждане и отчленяване на елементите във фотографията може би ще я неутрализира. Например, ако я разделим на осветен преден план и тъмен заден фон, което определя и фокуса върху светлината, която сякаш с фар осветява центъра на изображението; Дотук добре, но сякаш разграфяването на вертикални линии от редуващите се тъмни и светли стволове на дърветата напомнят построението на пиано клавишите или пешеходната пътека. Въображението поема в своите незнайни посоки, построява асоциативни вериги, защото вижда повече от това, което вижда. Дори да изследваме отблизо един по един дървестните стволове и всяка тяхна бразда или разклонение, щом отдръпнем поглед и обхванем цялостно снимката, като Gestalt ще видим отново еднорога. И той ще ни преследва всеки път, и ще го откриваме наново, ще очертаваме липсващото му око и ще сме втренчени в неговия поглед.

Ако се съгласим, че фотографията по своеобразен начин задоволява нуждата от илюзия, чието начало следва да се търси в склонността на разума да търси магията, трябва да уточним, че магията също има свой деец (магьоникът), и не следва да се мисли като стихийна сила, която може да съществува самостоятелно без канализатор, който да я опитоми и изяви. Така можем да редоположим магията, въображението и изобщо свръхестествения характер на фотографията.Той ни засреща като зрители, но само защото е вече наличен в погледа ни, това не е самостоятелна характеристика на снимката изобщо, а по-скоро такава специфика, която се изявява само и единствено в отношението гледащ-гледано.

Савина Петкова

Рафаеле Челентано и радостта от фотографията

За италианеца Рафаеле Челентано създаването на фотография е извор на радост. За него е радост да бъде навън в необичаен час през деня или нощта, да се докосва до пленителни места, които би посетил дори и да не беше фотограф. За него е вълнуващо да прояви филма и да види първите контактни копия; да редактира снимките, да направи тестови копия и да се справи с предизвикателството на окончателните копия.

Повече за автора и големия му проект "Италианците" вижте на http://www.raffaelecelentano.com/.

"Надежда, доверие, любов" на Карстен Вите

"Надежда, доверие, любов" – вдъхновяваща фотосерия от хамбургския фотограф Карстен Вите (Carsten Witte), състояща се от черно-бели портрети на влюбени двойки.

http://cameralabs.org/10135-nadezhda-doverie-lyubov-samye-nuzhnye-chuvstva-v-portretakh-karstena-vitte

Робърт Капа и цветът

Писмо от Ерик Ким

Скъпи приятелю,

Писал съм много статии за това как да снимаме улична фотография, но осъзнах, че съм писал много малко за това защо да снимаме улична фотография. В тази статия ще ти кажа защо ти е нужно да снимаш улична фотография и мои лични наблюдения отнасящи се до нея. Преди да започна да снимам по улиците бях много стеснителен човек. Беше ме страх от непознати. Страх от това да разговарям с тях, да съм близо до тях и да се държа с тях като „колеги" човешки същества.

Уличната фотография ме направи безкрайно по-уверен. Вече не треперя от притеснение, когато съм поставен в чужда или непозната социална среда.

Уличната фотография ми дава увереността да говоря пред големи групи от хора.

Уличната фотография ме научи как да се боря със страха очи в очи и да не се страхувам от неуспеха.

Уличната фотография ми помогна да се справям с отхвърлянето и да бъда смел. Да рискувам.

Уличната фотография ми даде възможността да намеря красотата в мудното всекидневие.

Да виждам красотата на възрастна двойка, държаща се за ръце, на детето, играещо си без типичната за големите сдържаност и умереност, на обикновения човек, който се наслаждава на обикновената си чаша с кафе - обикновените красоти в нашия живот.

Уличната фотография ме научи, че можеш да правиш смислени снимки независимо дали живееш в малкото „скучно" свое градче или в препълнения със сюжети Ню Йорк. Уличната фотография ми доказа, че не е важно мястото, където снимаш, а колко се трудиш като фотограф.

Ако рискуваш и се трудиш фотографията ще те възнагради.

Уличната фотография ми показа, че колкото повече време прекарвам да наблюдавам чудесата около мен, толкова повече щастливи „случайности", вълнение и радост има в живота ми.

Уличната фотография ме мобилизира и амбицира. Накара ме да живея пълноценно. Тя ме научи да нямам предубедени помисли спрямо хората, да не бъда повърхностен. Може да се окаже, че най-неприветливо изглеждащия човек, всъщност е един голям добряк.

Уличната фотография ме научи да бъда искрено добър. Уличната фотография е да поздравяваш бармана или сервитьора и да не се възползваш от моментната си позиция на по-„велик", да се отнасяш с хората като равни.

Уличната фотография не е скъпа. Нужно ти е най-компактното и удобно оборудване, недей да се изхвърляш за апарати с много нули в своята цена.

Уличната фотография не е елитна - всеки може да я практикува, тя е най-демократичната фотография.

Уличната фотография не се интересува дали си „добър" фотограф, или не - тя изисква да снимаш със сърце и душа.

Уличната фотография те оставя гол. Остават само твоето сърце и душа. Няма дрехи, които да скрият неискреността и злонамерието.

Лесно е да разбереш уличната фотография, но е трудно да усвоиш всяка една нейна тънкост, защото тя, както и хората, непрекъснато се променя, защото зависи от тях. Улична фотография съществува от създаването на фотографското изкуство и ще съществува рамо до рамо с човечеството до неговия край.

За мен уличната фотография е най-чистата фотография. Няма никакви препятствия, които да те възпират. Важна е изобретателността, постоянството и възприятията ти за света.

Уличната фотография, изкуството да улавяш красотата в обществото на публични места, кара душата ми да пърха от щастие. Тя ме държи гладен и любопитен за света, тъй както едно новородено.

Неделя, 14 февруари 2016

Ерик Ким

превод: Емил Христов

Вдъхновяващият Sergio Larrain

Sergio LarrainПрез кратката си фотографска кариера Серхио Ларейн създава редица вдъхновяващи образи. Роден в Чили през 1931 г., той е поканен в агенция Магнум лично от Картие-Бресон. Получава пълно членство в агенцията през 1961 г.

Сред най-интригуващите му проекти са фотографиите на италианския мафиотски бос Джузепе Руссо, публикувани в сп. Life, на къщата на чилийския поет Пабло Неруда (Una casa en la arena), както и на родния му град Валпараисо (Valparaiso).

След около десетгодишна кариера изоставя фотографията. Умира през 2012 г.

Повече за Серхио Ларейн:
http://www.magnumphotos.com/C.aspx?VP3=CMS3&VF=MAGO31_10_VForm&ERID=24KL535Z8S

"Seeing Through Photographs" - курс на Музея за модерно изкуство (MoMA)

MoMA"Seeing Through Photographs" е онлайн курс, организиран от Музея за модерно изкуство (MoMA) вНю Йорк. Целтаму е да спомогне за преодоляване на разминаването между разглеждането на фотографиите и задълбоченото им разбиране чрез представяне на различни идеи, подходи и технологии, разкриващи създаването им. Курсът дава възможност за запознаване отблизо с материали от колекцията на музея и представя различни гледни точки относно същността на фотографиите и различните приложения на фотографията през близо 180-годишната й история.

Курсът е свободно достъпен на https://www.coursera.org/learn/photography.

Музеят за модерно изкуство (The Museum of Modern Art – MoMA) в Ню Йорк е сред най-влиятелните институции за модерно изкуство в световен мащаб. Притежаваните от него над 25 000 фотографии представляват особено значима колекция на модерна и съвременна фотография. Фотографските изложби на музея имат определящо значение за развитието на фотографското изкуство.

Повече информация на http://www.moma.org/explore/collection/departments/photography.

"Hackney Flowers" на английския фотограф Stephen Gill

При създаването на фотографиите от серията "Hackney Flowers" английският фотограф Stephen Gill използва впечатляваща техника.

Върху отпечатани свои фотографии (в случая от района на северен Лондон) авторът поставя семена, цветя, плодове и предмети, събрани от същият район, и прави снимка на така изграденият колаж.

В други свои серии използва и други "нестандартни" начини за манипулиране на снимките като поставяне на предмети от мястото на заснемане вътре в камерата преди да зареди лентата, заравяне на снимките за известно време и др. под.

Страница на Stephen Gill: http://www.stephengill.co.uk/

Серията "Hackney Flowers": http://www.stephengill.co.uk/portfolio/portfolio#num=content-213&id=album-9

Галерия с изложбата: http://thephotographersgallery.org.uk/stephen-gill-myeyefellout

Wikipedia за Stephen Gill: https://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Gill_%28photographer%29

Награда "Оскар Барнак" 2016

Leica обяви, че приема заявки за наградата "Оскар Барнак" за 2016 г. Leica Bg-fo

Отличието носи името на изобретателя на първия фотоапарат Leica. Предоставя се за самостоятелна серия от изображения, в които фотографът възприема и документира взаимодействието между човека и средата около него с проникновеност на визията и съвременен визуален стил – творчески и новаторски.

Носител за 2015 г. е шведският фотограф JH Engström за визуално-поетичния разказ с подчертан автобиографичен елемент Tout Va Bien ("Всичко е наред").

Кандидатите за 2016 г. могат да представят фотографиите си между 1 март и 15 април 2016 г.

За повече информация:

http://leica-oskar-barnack-preis.de/en/

Емпатия и улична фотография

Емпатия (на старогръцки: ἐμπάθεια) или съчувствието, е способността на човека да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите.

Ерик КимПонякога мога да бъда студенокръвен. Виждам други хора по улиците да страдат и съм безразличен към тяхната болка. Често съм обгърнат в собствения си свят и не мога да намеря време за да общувам с околните. Толкова съм егоцентричен и самовлюбен, че понякога се отнасям с презрение към тези около мен. Фотографията обаче умело ме спасява от тази моя ужасна същност.

Преди да се запозная с уличната фотография бях дружелюбен, но единствено с близки приятели и семейство. Никога не говорех с непознати - отнасях се с касиерите като с роботи, които просто пресмятат колко трябва да им платя, със сервитьорите като с прислужници, длъжни да ми сервират кафе, а с автобусните шофьори като с автоматични машини за придвижване от една точка до друга.

Но уличната фотография ми помогна да отворя сърцето си към НЕпознатите. [...]


Галерия Снимката Библиотека ФО Школа Паралакс Фотобюлетин Български Фотоклуб

Колкото повече живееш, толкова по-малко разбираш въздействието на светлината върху емулсията. 

                                                   Борис Смелов

Вход в сайта

Последни статии

Архиви

Потребители он-лайн


Общо на сайта: (2)

Потребители (0):

Роботи: (0):

Гости: (2)