Фотография от Н. Трейман

Фотография: Николай Трейман



Есе върху фотография на Джани Беренго Гардин

от Емануела Янева

Първа стъпка във всяка нова тема е плаха. За мен фотографията е новост.  Тя е от онези реалности, които до такава степен обгръщат ежедневието ни, че никога не бихме ги определили като непознати. Именно това е измамната й яснота, привидната й баналност... Това е и заблудата, че я познаваме, докато един ден не се случи неочакваното - това, фотографията да ни учуди. Удивеният поглед е преоткриващият - той слага началото на философстването за фотографията, на философията на фотографията...

Размисли, породени от изложбата “Пенчо Балкански. Фотография” в НХГ

Размисли, породени от изложбата  “Пенчо Балкански. Фотография” в НХГ“Ние, измамниците” – така е озаглавено едно от програмните есета на фотосецесиона, публикувано през 1903 г. в списание “Camera Work”. “Измамниците” са всички онези, които определят себе си като фотографи, но не се задоволяват с класическия фотографски процес, а посягат към четката, боята, туша, писеца, гумата, восъка, всички онези, които не просто снимат, но и рисуват, драскат, стържат... “Измамниците” самоуверено търсят пролука, през която да “проникнат в мистерията на природата, за да я завладеят, да я подчинят, да я оживят, да я принудят да каже такива неща, каквито все още не са казани в света на светлосенките, изяществото, красотата и истината” (Морис Метерлинк, “Camera Work”, 1903)...

Сто години от рождението на Петър Папакочев

Сто години от рождението на Петър ПапакочевПетър Папакочев е сред най-големите майстори на ателиерния фотографски портрет в България. Роден е на 8 януари 1913 г. в Битоля, където прави първите си стъпки във фотографията при своя чичо, собственик на фотографски дюкян. През 1927 г. семейството му се премества в София и Петър Папакочев постъпва като чирак във фотоателието на Дражко Дацов на ул. „Раковски” № 122. От 1933 г. той работи самостоятелно под фирмата на Дацов. През 1934 г. Папакочев прави първата си самостоятелна изложба в София, която е подредена в ресторант „Алказар”  на бул. „Цар Освободител” № 4 и открита със слово на проф. Аександър Балабанов. През 1935 г. фотографът вече има собствено модерно фотоателие в столицата, на ул. „Леге” № 29. Прави и още две самостоятелни изложби – във Варна, през 1939 г. и в София, през 1943. През същата година ателието на Папакочев е разрушено от бомбардировките над столицата. Унищожени са ценни негативи и фотографии. По време на Втората световна война Петър Папакочев е мобилизиран и работи като военен фотограф. След войната отново открива фотоателие в столицата, в апартамента си на ул. „Княз Борис І”. От 1957 г. до края на живота си през 1997 г., Петър Папакочев работи в дома си на ул. „Бачо Киро”. 

Месец на фотографията в Братислава

Месец на фотографията в БратиславаВече повече от двайсет години Братислава предлага уникална възможност за среща със световната фотография. През ноември в града се провежда традиционният Международен месец на фотографията, организиран от Централно европейския дом на фотографията и в частност от Вацлав Мацек – автор на книги и статии, посветени на историята на словашката и европейската фотография, дългогодишен издател на реномираното фотографско списание IMAGO, инициатор на редица фотографски проекти, посветени на популяризирането и историзирането на фотографията от Централна и Източна Eвропа.

Фотопортрет със смъртта

Древногръцкият драматург Менандър (ІІІ в.) препоръчва на ораторите по време на траурното слово да описват подробно погребението и починалия: “ ... тогава вие ще опишете процесията с починалия и събирането на жителите от града... Ще опишете подробно и тялото, неговата форма, какъв е бил този, който е захвърлил хубостта си, руменината на бузите му, гласът, който е бил заглушен, шията, която изглежда повяхнала, кичурите коса – вече не обичани, зениците и погледът на очите, които са заспали, и извивките на клепачите – вече не извивки, но целите спаднали... (Maguire 1981: 95).

Фотографията превръща тази словесна реторика във “визуална” - погребалните снимки са последен опит да се съхранят някои биографско-портретни данни за отишлия си член на рода, за да може той “да се знае”...

Едно въображаемо интервю със Сюзан Зонтаг

Едно въображаемо интервю със Сюзан ЗонтагОнова, което предстои да прочетете, е самата истина, макар в действителност (с това признание едва ли ще ви учудя!), никога да не съм разговаряла със Сюзан Зонтаг. Случайността ме срещна  с едно нейно есе, написано през 1985г. в Ню Йорк. Признавам, откровеността му ме провокира – понякога думите създават силно усещане за материалност, отколкото нечие реално присъствие. Затова и си позволих да направя този експеримент - зададох своите въпроси след като отговорите бяха вече пред мен - те са публикувани като кратък и интимно-личен увод към албума “Certain people” , представящ колекция от портрети на Робърт Мейпълторп.

Добре дошли във ФО!

Добре дошли....


Галерия Снимката Библиотека ФО Школа Паралакс Фотобюлетин Български Фотоклуб

Колкото повече живееш, толкова по-малко разбираш въздействието на светлината върху емулсията. 

                                                   Борис Смелов

Вход в сайта

Последни статии

Архиви

Потребители он-лайн


Общо на сайта: (1)

Потребители (0):

Роботи: (0):

Гости: (1)