Обект

Изходният философски въпрос относно фотографията е този за нейната същност или каквина, за ti esti, quidditas. Eдва след като сме отговорили, дори само приблизително, на този въпрос, ще имаме правото да разгърнем цялата палитра от питания относно нейното функциониране като медия, за позитивното и негативното в социалното й битие, за механизмите на репрезентация и културно формиране. Същностно така или иначе остава постигането на известна яснота относно „природата” на фотографията, относно собствено фотографското в нея. Наистина, „фотографското” (терминът е на Розалинд Краус) не е лесно за дефиниране най-малкото поради неговата двузначност: то може да бъде мислено, от една страна, като абстрактното общо определение на фотографското изображение, а от друга – като конкретната въплътеност на въпросния абстракт в конкретността на отделната снимка. Затруднението пред теорията на фотографията в случая идва от неоходимостта разсъждението да удържи едновременно общото понятие и единичния образ. Окуражаващо пред лицето на тази като че непосилна задача може да прозвучи обаче мъдрото напомняне на Платон в знаменитото му седмо писмо, че за онова, което е трудно или дори невъзможно да определим дефинитивно, е редно да продължим да говорим отново и отново.

следва продължение ...

Цитат на седмицата

Колкото повече живееш, толкова по-малко разбираш въздействието на светлината върху емулсията. 

                                                   Борис Смелов

Сто години от рождението на Петър Папакочев

Сто години от рождението на Петър ПапакочевПетър Папакочев е сред най-големите майстори на ателиерния фотографски портрет в България. Роден е на 8 януари 1913 г. в Битоля, където прави първите си стъпки във фотографията при своя чичо, собственик на фотографски дюкян. През 1927 г. семейството му се премества в София и Петър Папакочев постъпва като чирак във фотоателието на Дражко Дацов на ул. „Раковски” № 122. От 1933 г. той работи самостоятелно под фирмата на Дацов. През 1934 г. Папакочев прави първата си самостоятелна изложба в София, която е подредена в ресторант „Алказар”  на бул. „Цар Освободител” № 4 и открита със слово на проф. Аександър Балабанов. През 1935 г. фотографът вече има собствено модерно фотоателие в столицата, на ул. „Леге” № 29. Прави и още две самостоятелни изложби – във Варна, през 1939 г. и в София, през 1943. През същата година ателието на Папакочев е разрушено от бомбардировките над столицата. Унищожени са ценни негативи и фотографии. По време на Втората световна война Петър Папакочев е мобилизиран и работи като военен фотограф. След войната отново открива фотоателие в столицата, в апартамента си на ул. „Княз Борис І”. От 1957 г. до края на живота си през 1997 г., Петър Папакочев работи в дома си на ул. „Бачо Киро”. 

Месец на фотографията в Братислава

Месец на фотографията в БратиславаВече повече от двайсет години Братислава предлага уникална възможност за среща със световната фотография. През ноември в града се провежда традиционният Международен месец на фотографията, организиран от Централно европейския дом на фотографията и в частност от Вацлав Мацек – автор на книги и статии, посветени на историята на словашката и европейската фотография, дългогодишен издател на реномираното фотографско списание IMAGO, инициатор на редица фотографски проекти, посветени на популяризирането и историзирането на фотографията от Централна и Източна Eвропа.

Фотопортрет със смъртта

Древногръцкият драматург Менандър (ІІІ в.) препоръчва на ораторите по време на траурното слово да описват подробно погребението и починалия: “ ... тогава вие ще опишете процесията с починалия и събирането на жителите от града... Ще опишете подробно и тялото, неговата форма, какъв е бил този, който е захвърлил хубостта си, руменината на бузите му, гласът, който е бил заглушен, шията, която изглежда повяхнала, кичурите коса – вече не обичани, зениците и погледът на очите, които са заспали, и извивките на клепачите – вече не извивки, но целите спаднали... (Maguire 1981: 95).

Фотографията превръща тази словесна реторика във “визуална” - погребалните снимки са последен опит да се съхранят някои биографско-портретни данни за отишлия си член на рода, за да може той “да се знае”...

Фотография от Н. Трейман

Фотография от Н. Трейман

Фотография: Николай Трейман

Едно въображаемо интервю със Сюзан Зонтаг

Едно въображаемо интервю със Сюзан ЗонтагОнова, което предстои да прочетете, е самата истина, макар в действителност (с това признание едва ли ще ви учудя!), никога да не съм разговаряла със Сюзан Зонтаг. Случайността ме срещна  с едно нейно есе, написано през 1985г. в Ню Йорк. Признавам, откровеността му ме провокира – понякога думите създават силно усещане за материалност, отколкото нечие реално присъствие. Затова и си позволих да направя този експеримент - зададох своите въпроси след като отговорите бяха вече пред мен - те са публикувани като кратък и интимно-личен увод към албума “Certain people” , представящ колекция от портрети на Робърт Мейпълторп.


Галерия Снимката Библиотека ФО Школа Паралакс Фотобюлетин Български Фотоклуб

Вход в сайта

Последни статии

Архиви

Потребители он-лайн


Общо на сайта: (2)

Потребители (0):

Роботи: (0):

Гости: (2)