Рафаеле Челентано и радостта от фотографията

За италианеца Рафаеле Челентано създаването на фотография е извор на радост. За него е радост да бъде навън в необичаен час през деня или нощта, да се докосва до пленителни места, които би посетил дори и да не беше фотограф. За него е вълнуващо да прояви филма и да види първите контактни копия; да редактира снимките, да направи тестови копия и да се справи с предизвикателството на окончателните копия.

Повече за автора и големия му проект "Италианците" вижте на http://www.raffaelecelentano.com/.

"Надежда, доверие, любов" на Карстен Вите

"Надежда, доверие, любов" – вдъхновяваща фотосерия от хамбургския фотограф Карстен Вите (Carsten Witte), състояща се от черно-бели портрети на влюбени двойки.

http://cameralabs.org/10135-nadezhda-doverie-lyubov-samye-nuzhnye-chuvstva-v-portretakh-karstena-vitte

Робърт Капа и цветът

Вдъхновяващият Sergio Larrain

Sergio LarrainПрез кратката си фотографска кариера Серхио Ларейн създава редица вдъхновяващи образи. Роден в Чили през 1931 г., той е поканен в агенция Магнум лично от Картие-Бресон. Получава пълно членство в агенцията през 1961 г.

Сред най-интригуващите му проекти са фотографиите на италианския мафиотски бос Джузепе Руссо, публикувани в сп. Life, на къщата на чилийския поет Пабло Неруда (Una casa en la arena), както и на родния му град Валпараисо (Valparaiso).

След около десетгодишна кариера изоставя фотографията. Умира през 2012 г.

Повече за Серхио Ларейн:
http://www.magnumphotos.com/C.aspx?VP3=CMS3&VF=MAGO31_10_VForm&ERID=24KL535Z8S

"Hackney Flowers" на английския фотограф Stephen Gill

При създаването на фотографиите от серията "Hackney Flowers" английският фотограф Stephen Gill използва впечатляваща техника.

Върху отпечатани свои фотографии (в случая от района на северен Лондон) авторът поставя семена, цветя, плодове и предмети, събрани от същият район, и прави снимка на така изграденият колаж.

В други свои серии използва и други "нестандартни" начини за манипулиране на снимките като поставяне на предмети от мястото на заснемане вътре в камерата преди да зареди лентата, заравяне на снимките за известно време и др. под.

Страница на Stephen Gill: http://www.stephengill.co.uk/

Серията "Hackney Flowers": http://www.stephengill.co.uk/portfolio/portfolio#num=content-213&id=album-9

Галерия с изложбата: http://thephotographersgallery.org.uk/stephen-gill-myeyefellout

Wikipedia за Stephen Gill: https://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Gill_%28photographer%29

Ендшпилът на Ейвидън

Автопортрет-триптих

            Ричард Ейвидън е човек, обсебен до налудничавост от своите занимания. Страстен почитател на театъра, той може със седмици да гледа една и съща пиеса в търсене на ново прозрение, на различни отсенки в обрисовката на характерите и на промени в собствените си възприятия. Често посещава кина, галерии, музеи и жаждата му за литература, особено за Шекспир, Чехов, Пруст и Бекет, е неутолима; огромната му библиотека е погълнала жизненото му пространство. Събраните фрагменти в хода на маниакалното си изучаване на прикритата човешка природа по-късно той въплъщава в работата си.

            Макар и често бъркан с моден фотограф и социален портретист, Ричард Ейвидън работи не за слава, а по вътрешна необходимост. Посвещава живота си на портрета, но снимките му рядко имат точно предназначение; те по-скоро са породени от само себе си, изникнали от въображението и създадени заедно с хора, които търсят връзката помежду си в името на по-дълъг живот в изкуството. Неудържим новатор, Ейвидън упорито не се поддава на общоприетите очаквания за това, какъв трябва да бъде един портрет, настойчиво избягва утвърдените образци и вместо тях избира напълно изчистен подход към жанра. Чрез непрекъснатите предизвикателства към самия себе си той достига не само до същината на фотографския портрет, но и до обширен размисъл за живота, смъртта, изкуството и идентичността под формата на всестранен колективен портрет на Америка от втората половина на XX век.

            

Едно въображаемо интервю със Сюзан Зонтаг

Едно въображаемо интервю със Сюзан ЗонтагОнова, което предстои да прочетете, е самата истина, макар в действителност (с това признание едва ли ще ви учудя!), никога да не съм разговаряла със Сюзан Зонтаг. Случайността ме срещна  с едно нейно есе, написано през 1985г. в Ню Йорк. Признавам, откровеността му ме провокира – понякога думите създават силно усещане за материалност, отколкото нечие реално присъствие. Затова и си позволих да направя този експеримент - зададох своите въпроси след като отговорите бяха вече пред мен - те са публикувани като кратък и интимно-личен увод към албума “Certain people” , представящ колекция от портрети на Робърт Мейпълторп.


Галерия Снимката Библиотека ФО Школа Паралакс Фотобюлетин Български Фотоклуб

Вход в сайта

Последни статии

Архиви

Потребители он-лайн


Общо на сайта: (1)

Потребители (0):

Роботи: (0):

Гости: (1)