Движение

В популярното си изследване върху природата на кинематографичния образ Жил Дельоз назовава фотографския жест „нещо като отливане в калъп”. Калъпът организира вътрешната структура на дадено нещо, уравновесява я и я прави устойчива и неподвижно застинала. Тъкмо в невъзможността да предаде движението според френския философ и се състои своеобразието на фотографското изображение. Още преди него скулпторът Огюст Роден е вменил статичността на образа като неизкореним дефект на фотографията, обезсмислящ усилията й да се легитимира като изкуство. Краткото време на експонацията не позволява жестът да бъде развит, както това е в състояние да направи художникът. Сниманите обекти и персонажи изглеждат като внезапно парализирани, като вкаменени подобно героите на Шарл Перо. А тъй като движението е безспорна реалност, то истината за света казва художникът, който съумее да възпроизведе впечатлението за движение. Напротив, фотографът, който претендира да дава безпогрешно механично свидетелство за действителността, всъщност лъже. Наистина, снимката на бягащ кон няма как да е достоверна, защото тя ще представи животното или размазано, каквото то не е, или отчетливо, но замръзнало и неподвижно, каквото то също не е. Фотографската картина на света е аналогична на мрежата от абстрактни понятия, в която, както указва Бергсон, напразно бихме се опитвали да уловим динамиката на реалния живот.

следва продължение ...


Галерия Снимката Библиотека ФО Школа Паралакс Фотобюлетин Български Фотоклуб

Вход в сайта

Последни статии

Архиви

Потребители он-лайн


Общо на сайта: (1)

Потребители (0):

Роботи: (0):

Гости: (1)