Време

В есето „Онтология на фотографския образ” Андре Базен свързва корените на изобразителните изкуства с така наречения от него „комплекс на мумията”, с човешката неизтребима потребност да бъде спряно времето чрез сътворяването на идеален свят, подобен на реалния, но притежаващ автономно съществуване спрямо неумолимо пояждащото човешкото битие време. Ако дълбокото екзистенциално предназначение на изобразителните изкуства е да „мумифицират времето”, което е наистина edax rerum („поглъщащо нещата”), ако фотографското изображение съхранява фрагментите от миналото „като мушици в кехлибар” (Питър Уолън), то фотографията, застопоряваща в моментната снимка неуловимия бяг на времето, е като че най-адекватният изпълнител на това предназначение. Само че изтръгването на образа от потока на времето изглежда да дискредитира самата фотография в базисната й претенция за реалистично пресъздаване на действителността, понеже, разбира се, референтът на самото изображение е подвластен на времето, така че ако то го стилизира и обезвремени, това без друго ще представлява посегателство срещу истината за изобразявания обект. Критичният философски въпрос в този случай трябва да бъде за способността на медията да включи по специфичен за себе си начин времевата кооордината във фотографското изображение, да пресъздаде в иначе статичния образ модалностите на времевостта.

следва продължение ...


Галерия Снимката Библиотека ФО Школа Паралакс Фотобюлетин Български Фотоклуб

Вход в сайта

Последни статии

Архиви

Потребители он-лайн


Общо на сайта: (1)

Потребители (0):

Роботи: (0):

Гости: (1)