Писмо от Ерик Ким

Скъпи приятелю,

Писал съм много статии за това как да снимаме улична фотография, но осъзнах, че съм писал много малко за това защо да снимаме улична фотография. В тази статия ще ти кажа защо ти е нужно да снимаш улична фотография и мои лични наблюдения отнасящи се до нея. Преди да започна да снимам по улиците бях много стеснителен човек. Беше ме страх от непознати. Страх от това да разговарям с тях, да съм близо до тях и да се държа с тях като „колеги" човешки същества.

Уличната фотография ме направи безкрайно по-уверен. Вече не треперя от притеснение, когато съм поставен в чужда или непозната социална среда.

Уличната фотография ми дава увереността да говоря пред големи групи от хора.

Уличната фотография ме научи как да се боря със страха очи в очи и да не се страхувам от неуспеха.

Уличната фотография ми помогна да се справям с отхвърлянето и да бъда смел. Да рискувам.

Уличната фотография ми даде възможността да намеря красотата в мудното всекидневие.

Да виждам красотата на възрастна двойка, държаща се за ръце, на детето, играещо си без типичната за големите сдържаност и умереност, на обикновения човек, който се наслаждава на обикновената си чаша с кафе - обикновените красоти в нашия живот.

Уличната фотография ме научи, че можеш да правиш смислени снимки независимо дали живееш в малкото „скучно" свое градче или в препълнения със сюжети Ню Йорк. Уличната фотография ми доказа, че не е важно мястото, където снимаш, а колко се трудиш като фотограф.

Ако рискуваш и се трудиш фотографията ще те възнагради.

Уличната фотография ми показа, че колкото повече време прекарвам да наблюдавам чудесата около мен, толкова повече щастливи „случайности", вълнение и радост има в живота ми.

Уличната фотография ме мобилизира и амбицира. Накара ме да живея пълноценно. Тя ме научи да нямам предубедени помисли спрямо хората, да не бъда повърхностен. Може да се окаже, че най-неприветливо изглеждащия човек, всъщност е един голям добряк.

Уличната фотография ме научи да бъда искрено добър. Уличната фотография е да поздравяваш бармана или сервитьора и да не се възползваш от моментната си позиция на по-„велик", да се отнасяш с хората като равни.

Уличната фотография не е скъпа. Нужно ти е най-компактното и удобно оборудване, недей да се изхвърляш за апарати с много нули в своята цена.

Уличната фотография не е елитна - всеки може да я практикува, тя е най-демократичната фотография.

Уличната фотография не се интересува дали си „добър" фотограф, или не - тя изисква да снимаш със сърце и душа.

Уличната фотография те оставя гол. Остават само твоето сърце и душа. Няма дрехи, които да скрият неискреността и злонамерието.

Лесно е да разбереш уличната фотография, но е трудно да усвоиш всяка една нейна тънкост, защото тя, както и хората, непрекъснато се променя, защото зависи от тях. Улична фотография съществува от създаването на фотографското изкуство и ще съществува рамо до рамо с човечеството до неговия край.

За мен уличната фотография е най-чистата фотография. Няма никакви препятствия, които да те възпират. Важна е изобретателността, постоянството и възприятията ти за света.

Уличната фотография, изкуството да улавяш красотата в обществото на публични места, кара душата ми да пърха от щастие. Тя ме държи гладен и любопитен за света, тъй както едно новородено.

Неделя, 14 февруари 2016

Ерик Ким

превод: Емил Христов

Кои сме ние?

Кои сме ние?   Проф. Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, осно- воположник на философ- ската медиевистика у нас. Преподава история на античната и средновеко- вната философия в СУ "Св. Климент Охридски". Член е на Международното общество за изследване на средновековната филосо- фия (Лувен), на Европей- ската академия на науките и изкуствата (Виена), Ерфуртската академия на науките и Берлинското научно общество. Автор е на книгите: Неписаното учение на Платон (1984), Студии върху средновеков- ния хуманизъм (1988), Античната философия като феномен на културата (1990), Ренесансът на дванадесети век: приро- дата и човекът (1991), Августин и Декарт (1992), Философия на европейското средновековие (1994), Две университетски лекции (1997), Кръговрат на духа (1998), Нощта през Средновековието (2000), Loca remotissima (2007). Има четири издадени стихосбирки: "Пясъчен хълм" (1999), "Пастир на думи" (2000), "Прозорец на Север" (2002) и "Сбогуване с предмети и други живи същества" (2005). Преводач е на съчинения на Платон, Аристотел, Плотин, Тома от Аквино, Майстер Екхарт, Марсилио Фичино, Братя Грим и др. Активно се занимава с фотография и води курс по философия на фотографията.

 

 

Кои сме ние? Катерина Гаджева е изкуствовед, главен асис- тент в Институт за изслед- ване на изкуствата, Българ- ска академия на науките. Защитава дисертация на тема “Между желаното и действителното. Фотография и “нагледна агитация” в България - 1948-1956”. Занимава се с история и теория на фотографията. Автор е на редица статии, посветени на световната и на българската фотография. Участва в организацията и реализирането на различни фотографски проекти в страната и чужбина. Препо- давател е в магистърските програми „Сравнително из- куствознание” и „Фото- графско изкуство” в Нов български университет.

 

 

 

Кои сме ние? Николай Трейман е потомствен фотограф. Става популярен с из- ложбата си "Блатото", с която участва в престижния фотографски фестивал в Арл, Франция. Дългого- дишен организатор на многобройни фотографски курсове и пленери. Участва като консултант по фото- графия в първите български броеве на "Нешънъл джео- график". Автор на излож- бите "Православна Бълга- рия", "12 образа на философи, 12 философи на образа", "Ретроспекция 50" и много други. Председател на Български фотоклуб, оснаван през 1920 г. Водещ редактор на библиотека "Фо". Управител на две фотоателиета в центъра на София. Организатор на "Княжевски нощи на фотографията".


 

 

 


Галерия Снимката Библиотека ФО Школа Паралакс Фотобюлетин Български Фотоклуб

Вход в сайта

Последни статии

Архиви

Потребители он-лайн


Общо на сайта: (1)

Потребители (0):

Роботи: (0):

Гости: (1)