Автор на статията Търсене в Гугъл. Осъществява по заглавието на статията Добави във Facebook Версия за печат

Търсене в сайта



Есе върху фотография на Джани Беренго Гардин


от Емануела Янева

 Първа стъпка във всяка нова тема е плаха. За мен фотографията е новост.  Тя е от онези реалности, които до такава степен обгръщат ежедневието ни, че никога не бихме ги определили като непознати. Именно това е измамната й яснота, привидната й баналност... Това е и заблудата, че я познаваме, докато един ден не се случи неочакваното - това, фотографията да ни учуди. Удивеният поглед е преоткриващият - той слага началото на философстването за фотографията, на философията на фотографията.

Моето преоткриване започва така: фотогафията е изкуство. Тя е "рисуване със светлина". Начинът, по който аз избирам да разглеждам фотографията, е следователно като феномен - "нещо, което се явява в себе си на самото себе си" (Хайдегер), защото та има и предметна, и субектна страна, натоварени с определен тип съзнание. И тъй като това, което фотографията прави, е да улавя мига, този миг е онази "предметност", в която можем да открием всичките й свойства, характеристики и особености. И ето - пред мен стои един от тези "мигове", дело на Джани Беренго Гардин.

Снимката е необикновена. Тя е сбор от седем кадъра, изобразяващи един и същи човек, сглобени в цялост. Но дори изследването на само тази цялост би могло да се нарече изследване върху фотографията изобщо, защото дадената цялост се явява носител на онези аспекти на фотографията, които я изграждат като изкуство.

Обектът на Джани Беренго Гардин в този частен случай на фотографията е човек. Но смисловият център, това, което произведението открива пред нас, е личността - понятие, наситено с такава много аспектност, каквато срещаме в дадената фотография.

Ако целта на това изкуство е "да запечата миг, застрашен от изчезване", то дадената фотография е запечатала седем такива. Това, което на пръв поглед бихме могли да кажем за тях, е, че те представляват различни моменти от живота на един човек, които, слети в цялост, съставят собствено битие. Ето защо можем да приемем, че тук акцентът пада върху живота, като по този начин даденото произведение добива известен документалистки характер.

Съдейки по обекта на фотографията, бихме могли да се изкажем и за неговия автор. В частния случай той би могъл да бъде определен като хуманист, да бъде наречен човеколюбив, тъй като в неговото произведение като изходна реалност е позициониран Аз-ът - така наречената егологична норма.

Авторът, субектът във фотографията, е автономен създател, творец. Неговото най-богато сетиво е окото. С какво обаче се различава позицията на автора като създател от позицията на зрителя? Творецът е единственият, който може да види своята творба във възможност. Неговото око вижда възможното битие с всичките си вариации и го превръща в сингуларност, която всеки различен поглед би приел като необходимост. Това именно е процесът на създаване.

Позицията на зрителя също е необикновена. В най-добрия случай той е приемник на настроенията, емоциите и чувствата, които фотографията предава. Но не всеки зрител е отворен към изкуството. Пасивният зрител е просто "минувач", "пътник", той не спира погледа си, не отваря сетивата си, не се учудва, не изпитва удивление, не търси... Активният зрител е реалният приемник. Той изпитва естетическа наслада от изкуството, той е дилетант.Той съзерцава, той се ентусиазира, той застава пред изкуството, потънал в трепет.Той го вижда, слуша, чете, попива, слива се с него... Изкуството "говори" само на влюбените в него.

От всички чувства, които фотографията на Джани Беренго Гардин остави в мен, най-удивително е чувството за движение. Защо/ защото фотографията е статична, двуизмерна...Как би могла да предаде движение? Би могла, ако улови миг на движение. Джовани Беренго гардин обаче прави нещо различно, което придава нюанс на движение - той изобразява времето.

Отразявайки аспекти на живота, даденото произведение рисува времева линия. Виждам човекът от фотографията в момент на уединение, в момент на съсредоточеност, в момент на нежност. Виждам го като мъж, като човек с професия, като баща. Промяната, развитието, прогресът - те са продукти на времето и движението. Тук откриваме интересен парадокс във феномена, наречен фотография. Тя от една страна запечатва миг - единствен, статичен, вечен; от друга страна рисува време - бягащо, изплъзващо се. Това време обаче има и друга характеристика - граници. Ето защо аз бих оприличила движещото се време във фотографията като песъчинките в пясъчен часовник - те бягат, изплъзват се, но остават в рамка.

Разглеждайки фотографията на Джани Беренго Гардин, виждам композицията като особено философска. Композицията представлява съчетание, съединение, съставяне. Тук имаме контрасти, фокусиране, различни планове и гледни точки. Но след като всичко това е налице, остава "сглобяването", обединяването на частите в едно. Защото "правенето" на цялости е преди всичко философия.

От изключително значение за творбата на Джани Беренго Гардин е наличието на вътрешни рамки, граници. Фотографското изображение по принцип е рамкирано, то е о-граничено, о-пределено. Но когато подобен похват откриваме и в самото изображение, той носи по-особен смисъл. Авторът не просто е "взел" част от битието и й е сложил предели. Той е построил "битие". Позиционирал е централен елемент, обособил е странични такива, определил е пропорциите - йерархизирал е творението си. Йерархията сама по себе си прави сътвореното величествено, защото тя е ред, прядък, противопоставни на хаотичното. Там, където всяко нещо знае своето място, можем да говорим за сътворена красота.

Друг, много важен аспект на фотографията, който откриваме в произведението на Джани Беренго Гардин, са цветовете, с които тя борави. В този случай авторът снима в черно-бяло. Това е класическа фотография, такава е била фотографията в своето начало, в своето прохождане. И въпреки че днес тя безпроблемно пресъздава цветове, черно-бялата гама не губи значението си. Тя предава чувство на носталгия към миналото, меланхолия, недоизказаност, тайнственост, грация... оставя и усещане за фееричност, недостижимост. Създава желание да се потопим в нея, да влезем във "филма". Прав ни поети, мечтатели, философи...

Всичко онова, което фотографията е за мен, Вакенродер е написал в "Сърдечинте излияния на отшелника любител на изкуството". То не следва правила, то е израз на чувства. Същността му не е за пасивни и случайни наблюдатели, тя може да бъде постигната от избрани души. Фотографията, бидейки изкуство, издига човека, тя е достъпно блаженство. Но целта не е познанието на самото изкуство, задълбочаване в дебрите му, а сливането с него, като по този начин познаем себе си.

Вижте също


Уважаеми, гостинино! Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител. Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.