Автор на статията Търсене в Гугъл. Осъществява по заглавието на статията Добави във Facebook Версия за печат

  • ID на статията: №57 в базата данни
  • Добавена на: 17-04-2016, 16:57
  • Видяно: 322 пъти
  • Коментари: 0 коментара
  • Рейтинг

Търсене в сайта



Писмо от Ерик Ким

Скъпи приятелю,

Писал съм много статии за това как да снимаме улична фотография, но осъзнах, че съм писал много малко за това защо да снимаме улична фотография. В тази статия ще ти кажа защо ти е нужно да снимаш улична фотография и мои лични наблюдения отнасящи се до нея. Преди да започна да снимам по улиците бях много стеснителен човек. Беше ме страх от непознати. Страх от това да разговарям с тях, да съм близо до тях и да се държа с тях като „колеги" човешки същества.

Уличната фотография ме направи безкрайно по-уверен. Вече не треперя от притеснение, когато съм поставен в чужда или непозната социална среда.

Уличната фотография ми дава увереността да говоря пред големи групи от хора.

Уличната фотография ме научи как да се боря със страха очи в очи и да не се страхувам от неуспеха.

Уличната фотография ми помогна да се справям с отхвърлянето и да бъда смел. Да рискувам.

Уличната фотография ми даде възможността да намеря красотата в мудното всекидневие.

Да виждам красотата на възрастна двойка, държаща се за ръце, на детето, играещо си без типичната за големите сдържаност и умереност, на обикновения човек, който се наслаждава на обикновената си чаша с кафе - обикновените красоти в нашия живот.

Уличната фотография ме научи, че можеш да правиш смислени снимки независимо дали живееш в малкото „скучно" свое градче или в препълнения със сюжети Ню Йорк. Уличната фотография ми доказа, че не е важно мястото, където снимаш, а колко се трудиш като фотограф.

Ако рискуваш и се трудиш фотографията ще те възнагради.

Уличната фотография ми показа, че колкото повече време прекарвам да наблюдавам чудесата около мен, толкова повече щастливи „случайности", вълнение и радост има в живота ми.

Уличната фотография ме мобилизира и амбицира. Накара ме да живея пълноценно. Тя ме научи да нямам предубедени помисли спрямо хората, да не бъда повърхностен. Може да се окаже, че най-неприветливо изглеждащия човек, всъщност е един голям добряк.

Уличната фотография ме научи да бъда искрено добър. Уличната фотография е да поздравяваш бармана или сервитьора и да не се възползваш от моментната си позиция на по-„велик", да се отнасяш с хората като равни.

Уличната фотография не е скъпа. Нужно ти е най-компактното и удобно оборудване, недей да се изхвърляш за апарати с много нули в своята цена.

Уличната фотография не е елитна - всеки може да я практикува, тя е най-демократичната фотография.

Уличната фотография не се интересува дали си „добър" фотограф, или не - тя изисква да снимаш със сърце и душа.

Уличната фотография те оставя гол. Остават само твоето сърце и душа. Няма дрехи, които да скрият неискреността и злонамерието.

Лесно е да разбереш уличната фотография, но е трудно да усвоиш всяка една нейна тънкост, защото тя, както и хората, непрекъснато се променя, защото зависи от тях. Улична фотография съществува от създаването на фотографското изкуство и ще съществува рамо до рамо с човечеството до неговия край.

За мен уличната фотография е най-чистата фотография. Няма никакви препятствия, които да те възпират. Важна е изобретателността, постоянството и възприятията ти за света.

Уличната фотография, изкуството да улавяш красотата в обществото на публични места, кара душата ми да пърха от щастие. Тя ме държи гладен и любопитен за света, тъй както едно новородено.

Неделя, 14 февруари 2016

Ерик Ким

превод: Емил Христов

Вижте също


Уважаеми, гостинино! Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител. Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.